Любовно привидение
Когато те срещнах в лазура небесен,
ти беше богиня с жарава душа,
сърцето ми чувах как пееше песен,
но влюбих се в тебе, а не в песента.
Косите ти златни рисуваха нежно,
в разкошните гами на синьо небе,
в лазура и пурпура бе неизбежно,
да слеят очите сърце до сърце.
Лицето ти хубаво, бяло, красиво,
и веждите тънки, а устните – жар,
облечена в рокля от бяло и сиво,
в сърцето избухна любовен пожар.
Тогава протегнах ръце към безкрая,
и срещнах се с твоите нежни ръце,
и чувството беше по силно от рая,
защото сърцата прерастнаха в две.
И звънки камбани тържествено пяха,
танцувахме двама в открито небе,
и само душите по-силно копняха,
да бъдат завинаги заедно две.
И знам, че целувка от тебе поисках,
но ти избледняваше в мойте ръце,
О, скъпа, да знаеш колко те исках,
но аз съм отново самотно момче.
© Иван Бодуров Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря Ви! В бързината да публикувам стихотворението си съм допуснал грешка, коригирана е.
-
Чета те с удоволствие! Поздравления!
Само оправи грешката в заглавието - прИвидение -
Еее, ама той си иска тази богиня Хубаво, леко, мелодично стихо.
Пп: от хубав край си. Всъщност по-хубав няма за мен 🏞 -
Благодаря!
-
Силни чувства, красива творба! Не унивай, "богини"- колкото щеш!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
