Mar 11, 2012, 6:33 PM

Любовта 

  Poetry » Love
900 0 0

Виж самотните ми стъпки в пясъка...

За малко изчезва от очите дори блясъка...

Ти си сам. И аз сама.

Сам самички сме ние на света.

Отне ни много време да докоснем ръцете си,

а когато се бяхме хванали здраво - изведнъж се пуснахме.

Бягахме и се връщахме.

Бързахме.

Вървяхме.

Градихме.

Грешихме.

Губехме.

Давахме.

Желаехме.

Жертвахме.

Живеехме.

Имахме.

Искахме.

Лъгахме.

Мечтаехме.

Падахме.

Ставахме.

Плачехме.

Пътувахме.

Разбирахме.

Съжалявахме.

Търсихме.

Успявахме.

Унищожавахме.

Целувахме.

Шепнехме.

Вярвахме.

Мразехме.

Обичахме...

Един живот не е достатъчен!

Когато всичко свърши, остава само пепел...

Като феникс от пепелта Любовта ми излетя...

Остана да се рее из вечността...

... ранена, изпепелена, но все пак жива!

Остана на света с едничката цел да топли сърцата на влюбените хора...

... да им вдъхва сили.

Аз полетях на ангелските крила и си отидох завинаги от света...

© Мария Томова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??