Виж самотните ми стъпки в пясъка...
За малко изчезва от очите дори блясъка...
Ти си сам. И аз сама.
Сам самички сме ние на света.
Отне ни много време да докоснем ръцете си,
а когато се бяхме хванали здраво - изведнъж се пуснахме.
Бягахме и се връщахме.
Бързахме.
Вървяхме.
Градихме.
Грешихме.
Губехме.
Давахме.
Желаехме.
Жертвахме.
Живеехме.
Имахме.
Искахме.
Лъгахме.
Мечтаехме.
Падахме.
Ставахме.
Плачехме.
Пътувахме.
Разбирахме.
Съжалявахме.
Търсихме.
Успявахме.
Унищожавахме.
Целувахме.
Шепнехме.
Вярвахме.
Мразехме.
Обичахме...
Един живот не е достатъчен!
Когато всичко свърши, остава само пепел...
Като феникс от пепелта Любовта ми излетя...
Остана да се рее из вечността...
... ранена, изпепелена, но все пак жива!
Остана на света с едничката цел да топли сърцата на влюбените хора...
... да им вдъхва сили.
Аз полетях на ангелските крила и си отидох завинаги от света...
© Мария Томова Всички права запазени