Jun 18, 2021, 11:36 AM

Любовта 

  Poetry » Love
506 0 2

Не исках пак да я срещна, 

не вярвах, че пак ще горя,

бягах и шепнех ,,Не идвай!

Ти си само поредна лъжа!''

 

А тя ме настигна внезапно, 

нечакано ме връхлетя -

силна, гореща, игрива 

обсебваща, с пръсти от жар.

 

Всели се сякаш във мене -

диша с мойте гърди, 

смее се с моите устни, 

живее в мойте очи.

 

Не знам докога ще остане, 

какво ще е занапред?

Може би кратки минути,

може би цял живот. 

 

Но дори и да тръгне внезапно, 

както ме сполетя 

благодарна съм, че ме догони, 

благодарна съм, че живях!

© Тони Иванова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??