18 jun 2021, 11:36

Любовта 

  Poesía » De amor
505 0 2

Не исках пак да я срещна, 

не вярвах, че пак ще горя,

бягах и шепнех ,,Не идвай!

Ти си само поредна лъжа!''

 

А тя ме настигна внезапно, 

нечакано ме връхлетя -

силна, гореща, игрива 

обсебваща, с пръсти от жар.

 

Всели се сякаш във мене -

диша с мойте гърди, 

смее се с моите устни, 

живее в мойте очи.

 

Не знам докога ще остане, 

какво ще е занапред?

Може би кратки минути,

може би цял живот. 

 

Но дори и да тръгне внезапно, 

както ме сполетя 

благодарна съм, че ме догони, 

благодарна съм, че живях!

© Тони Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??