Feb 11, 2009, 6:28 PM

любовта е вечна - тя живее в нашите души 

  Poetry » Love
1164 0 3

погледнах навътре в душата

и усетих как силно сърцето тупти

почувствах в тишината

и чух твоите мисли дори

загледах се в светлината

 и видях твоите сини очи

потърсих място малко

колкото да сме аз и ти

поисках щастието

и сбъднах нашите мечти

забравих за самотата

и там беше само ти 

поисках да вярваш да бъдеш до мен

и така ние венчахме нашите съдби

обичам те каза ти

и наистина днес се преродих

след двайсет години пак те попитах

и тогава заговориха - те нашите прекрасни дъщери

след още двайсет години ти затвори очи

и тогава аз обещах да дойда да дойда след три

 сега отново сме заедно

и там от небето се смеем и радваме на нашите съдби

и пак те попитах

а ти ти сияше с своите сини влюбени очи...

© Христиана Петрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??