Аз свикнах да преглъщам трохите от твоите залъци.
Дето на други ги даваш, със тях да се хранят!
Свикнах да ти се радвам за час-два лакомо,
А после пак да те няма. И да те няма.
Тия крадливите, дето все на ухото ти шепнат,
Дето са се вглъбили в твойто присъствие.
Тия са тихи. Но със слова, които за тебе са като думи заветни,
Те те притеглят. И полека унищожават мечтите ми.
А аз отдавна свикнах да преглъщам трохите от твоите залъци.
Да те имам за дълго. Понякога.
Да те гледам как променяш лицата си,
И пак да те обичам. А ти мене. Да ме замеряш с остатъци. ...