PolinaVelchova (Полина Велчова)
69 29
9.07.2017 г., 10:02 ч.

Любовта като остатък 

  Поезия
1094 2 5

Аз свикнах да преглъщам трохите от твоите залъци.

Дето на други ги даваш, със тях да се хранят!

Свикнах да ти се радвам за час-два лакомо,

А после пак да те няма. И да те няма.

 

Тия крадливите, дето все на ухото ти шепнат,

Дето са се вглъбили в твойто присъствие.

Тия са тихи. Но със слова, които за тебе са като думи заветни,

Те те притеглят. И полека унищожават мечтите ми.

 

А аз отдавна свикнах да преглъщам трохите от твоите залъци.

Да те имам за дълго. Понякога.

Да те гледам как променяш лицата си,

И пак да те обичам. А ти мене. Да ме замеряш с остатъци.

 

Автор: Полина Велчова

© Полина Велчова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??