Любовта ме търсела с години,

Пък аз дори не предполагах за това,

Живеех тъжна и самотна

И лутах се безкрайно край пусти брегове.

Преминах пътища пустинни,

Преплувах морета от сълзи,

Лъжливи хора вричаха ми се във обич

И всеки късаше по малко от моето сърце.

Убиха вярата ми в красотата,

Отнеха ми най-чистата мечта –

Да срещна истинската обич

Дори на края на света.

Тогава ме намери ти –

Изгубил ме в предишния живот,

Приседнал със китарата край пътя

И молещ Бог да ни благослови.

Открихме се така случайно,

Но може би случайността е нашата съдба –

Душите ни изстрадали да се познаят

И да преоткрият една във друга своята мечта.

Сега щастлива съм, когато сутрин рано

Аз мога със усмивка да надникна във твоите очи,

Да видя там безкрайната ти обич и да зная

Че е прекрасно аз да бъда за теб любимата жена.