Любовта ме търсела с години,
Пък аз дори не предполагах за това,
Живеех тъжна и самотна
И лутах се безкрайно край пусти брегове.
Преминах пътища пустинни,
Преплувах морета от сълзи,
Лъжливи хора вричаха ми се във обич
И всеки късаше по малко от моето сърце.
Убиха вярата ми в красотата,
Отнеха ми най-чистата мечта –
Да срещна истинската обич
Дори на края на света.
Тогава ме намери ти –
Изгубил ме в предишния живот,
Приседнал със китарата край пътя
И молещ Бог да ни благослови.
Открихме се така случайно,
Но може би случайността е нашата съдба –
Душите ни изстрадали да се познаят
И да преоткрият една във друга своята мечта.
Сега щастлива съм, когато сутрин рано
Аз мога със усмивка да надникна във твоите очи,
Да видя там безкрайната ти обич и да зная
Че е прекрасно аз да бъда за теб любимата жена.
© Румяна Все права защищены