Любовта ми беше пролетна.
Появи се с кокичето.
Разцъфна с зюмбюли, минзухари и нарциси.
Обрече душата ми на най-щастливия полет,
А после тихо отиде си.
Любовта ми беше и лятна.
Нощно, тихо усамотение.
Когато щурците пееха,
С нея слушахме тишината.
Любовта ми беше есенна, листопадна.
Ветрове вечно я брулеха.
Нашепваха й – върви си… ...