Dec 20, 2006, 2:40 PM

ЛЮБОВТА МИ НОСИ ТВОЙТО ИМЕ 

  Poetry
799 0 13
Ти си крилете на душата ми с които всеки път политам, към висините на мечтата си, блажено всичко да изпитам. Оглеждам се в очите, сини езера, под слънцето с дъгата нова. Лесно беше да го разбера, любовта на всичко е готова. Потоците от пролетни води, преляха във сърцата изтерзани. Отмиваха предишните следи, оставили дълбоки рани. А здрачът, чаша тъмно вино, нашепващо без глас изпий ме, дари ми мигове неповторими, които носят твойто име.

© Даниел Стоянов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??