20 дек. 2006 г., 14:40

ЛЮБОВТА МИ НОСИ ТВОЙТО ИМЕ 

  Поэзия
800 0 13
Ти си крилете на душата ми с които всеки път политам, към висините на мечтата си, блажено всичко да изпитам. Оглеждам се в очите, сини езера, под слънцето с дъгата нова. Лесно беше да го разбера, любовта на всичко е готова. Потоците от пролетни води, преляха във сърцата изтерзани. Отмиваха предишните следи, оставили дълбоки рани. А здрачът, чаша тъмно вино, нашепващо без глас изпий ме, дари ми мигове неповторими, които носят твойто име.

© Даниел Стоянов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??