Гондолиерът стар, в гондолата си стара,
постла килим от спотаени чувства.
Че таз гондола всеки ден е гара,
за идващите влакове, а после става пуста.
Че не веднъж седейки в нея двама,
целували се влюбено и с радост
и той я молел да му бъде дама
до старостта през буйната им младост.
Че идвали и си отивали мечтите
с младежите и старците последни,
минавали на гондолиера дните,
с животите на пътници поредни. ...