29 дек. 2012 г., 12:14

Любовта на една гондола 

  Поэзия » Философская
443 0 0
Гондолиерът стар, в гондолата си стара,
постла килим от спотаени чувства.
Че таз гондола всеки ден е гара,
за идващите влакове, а после става пуста.
Че не веднъж седейки в нея двама,
целували се влюбено и с радост
и той я молел да му бъде дама
до старостта през буйната им младост.
Че идвали и си отивали мечтите
с младежите и старците последни,
минавали на гондолиера дните,
с животите на пътници поредни. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дарина Димитрова Все права защищены

Предложения
  • Народов много, одна держава, любовь к другому вот это слава, но облак темный от далеко взялся, и зав...
  • Эта Победа могла стать последней в последней войне, Мира оплотом, который войне не осилить, А стала ...
  • Давай вернемся в Неверлэнд, давай забудем как приходит осень и сколько горести приносит каждый вновь...

Ещё произведения »