29 дек. 2012 г., 12:14

Любовта на една гондола 

  Поэзия » Философская
436 0 0
Гондолиерът стар, в гондолата си стара,
постла килим от спотаени чувства.
Че таз гондола всеки ден е гара,
за идващите влакове, а после става пуста.
Че не веднъж седейки в нея двама,
целували се влюбено и с радост
и той я молел да му бъде дама
до старостта през буйната им младост.
Че идвали и си отивали мечтите
с младежите и старците последни,
минавали на гондолиера дните,
с животите на пътници поредни. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дарина Димитрова Все права защищены

Предложения
  • Давай вернемся в Неверлэнд, давай забудем как приходит осень и сколько горести приносит каждый вновь...
  • Ни дня, ни дна, а только середина. А я одна – ах, ты, скотина! /ночные пессимистично-оптимистичные р...
  • Бомбовозы, пилоты - страна смотрит на нас. Обороты - до взлетных. Мы взлетаем сейчас. Быют зенитки. ...

Ещё произведения »