За любовта тъгувам, скъпи,
гостенката, в залеза дошла.
За теб какво да съжалявам,
подвластен ти си на страха.
Хубавото… не си спомням,
накрая всичко заличи.
Какво след себе си остави -
спомени за огорчени дни.
Любовта на кръст разпъна,
положи ми трънливия венец.
Свърши, вече не го нося,
навън полъхва свеж ветрец.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up