За любовта тъгувам, скъпи,
гостенката, в залеза дошла.
За теб какво да съжалявам,
подвластен ти си на страха.
Хубавото… не си спомням,
накрая всичко заличи.
Какво след себе си остави -
спомени за огорчени дни.
Любовта на кръст разпъна,
положи ми трънливия венец.
Свърши, вече не го нося,
навън полъхва свеж ветрец.