Щом любовта ни си отива,

и погледите нежни са  през ледени очи,

устните горещи - ледени топят,

но сърцето ти не могат да сломят.

Щом живота си отива,

от очите ледени ... сълзи текат,

не сладки , а солени ,

устните отново те пламтят.

Щом пламъкът в сърцето ти угасна

и болката пронизва те до кръв,

щом само любовта е сляпа,

нашите души горят.

Щом вече всичко ти е ясно,

що за обич е това?

Нима разделите не ти подсказват,

че далечни сме с теб в нощта.