Щом любовта ни си отива,
и погледите нежни са през ледени очи,
устните горещи - ледени топят,
но сърцето ти не могат да сломят.
Щом живота си отива,
от очите ледени ... сълзи текат,
не сладки , а солени ,
устните отново те пламтят.
Щом пламъкът в сърцето ти угасна
и болката пронизва те до кръв,
щом само любовта е сляпа,
нашите души горят.
Щом вече всичко ти е ясно,
що за обич е това?
Нима разделите не ти подсказват,
че далечни сме с теб в нощта.
© Бойка Миркова Todos los derechos reservados