Oct 21, 2008, 9:06 AM

Любовта on-line 

  Poetry
600 0 4
Нямаше право
да прекрачваш прага на анонимността
и изневиделица
да нахлуваш в живота ми,
след като не си имал нужда със тебе да бъда жена
и да смущавам
покоя ти.

Нямаше право
да ми разказваш за твойта любов
и да ме караш да страдам със мъката ти,
след като всички са имали достъп до твоя живот,
а ти си се наслаждавал
в безпътицата.

Някакво зло
отмъщение към всички жени,
дето са те отсвирили,
но боли,
знаеш ли колко много боли,
че поставих в краката ти
своето минало!

И не знам...
Дълго браних се да не бъде със жлъч,
все си казвах, че ти ме разбираш.
Не, не си за мен
онзи приказен мъж,
който искам сълзите ми да попива.

И не знам
как във цялата тази тъга
за пореден път ще оцелявам.
Не постъпвай така.
Никого на света
нямаш право да го караш да страда.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • О, болка, и тъга, и красота,
    какво е пред теб правото,
    какво е чувството за свобода!
    Композиран е стиха по определен начин, което също ме впечатли!
  • Красива и благородна душа си, мила Павлина!
    Развълнува ме стихът ти, толкова откровеност, болка и тъга има в него... и едно извисяване, една чистота... вълнуваща истински!
    Прегръщам те с душата си!
  • трогна ме...да знаеш само как ме докосна...с обич за теб.
  • !

    Прозира искрена болка в стиховете!
Random works
: ??:??