Любовта on-line

21 oct 2008, 9:06

Poesía

588 0 4

Нямаше право
да прекрачваш прага на анонимността
и изневиделица
да нахлуваш в живота ми,
след като не си имал нужда със тебе да бъда жена
и да смущавам
покоя ти.

Нямаше право
да ми разказваш за твойта любов
и да ме караш да страдам със мъката ти,
след като всички са имали достъп до твоя живот,
а ти си се наслаждавал
в безпътицата.

Някакво зло
отмъщение към всички жени,
дето са те отсвирили,
но боли,
знаеш ли колко много боли,
че поставих в краката ти
своето минало!

И не знам...
Дълго браних се да не бъде със жлъч,
все си казвах, че ти ме разбираш.
Не, не си за мен
онзи приказен мъж,
който искам сълзите ми да попива.

И не знам
как във цялата тази тъга
за пореден път ще оцелявам.
Не постъпвай така.
Никого на света
нямаш право да го караш да страда.

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Меричка (Мери Попинз)

2008-10-26T18:43:53+02:00

О, болка, и тъга, и красота,
какво е пред теб правото,
какво е чувството за свобода!
Композиран е стиха по определен начин, което също ме впечатли!
Ена (Елена Гоцева)

2008-10-22T11:17:06+03:00

Красива и благородна душа си, мила Павлина!
Развълнува ме стихът ти, толкова откровеност, болка и тъга има в него... и едно извисяване, една чистота... вълнуваща истински!
Прегръщам те с душата си!
mariniki (Магдалена Костадинова)

2008-10-22T10:51:49+03:00

трогна ме...да знаеш само как ме докосна...с обич за теб.
posh` (Таня Атанасова)

2008-10-21T09:34:12+03:00

!

Прозира искрена болка в стиховете!