Oct 5, 2011, 1:52 PM

Любовта си отива 

  Poetry » Love
878 0 8
За теб сърцето си затворих,
даже спомените приковах.
Хубавото вече не си спомням,
заличи го ти с твоя страх.
Сега съм много уморена,
пътят с тебе бе трънлив.
Е, понякога цъфтеше роза
и ухаеше в миг щастлив.
Години много, пропилени,
преминали под мотото на грях.
Връщаше се, бягаше от мене,
щом обхванеше те страх. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лилия Нейкова All rights reserved.

Random works
: ??:??