5 oct 2011, 13:52

Любовта си отива 

  Poesía » De amor
882 0 8
За теб сърцето си затворих,
даже спомените приковах.
Хубавото вече не си спомням,
заличи го ти с твоя страх.
Сега съм много уморена,
пътят с тебе бе трънлив.
Е, понякога цъфтеше роза
и ухаеше в миг щастлив.
Години много, пропилени,
преминали под мотото на грях.
Връщаше се, бягаше от мене,
щом обхванеше те страх. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лилия Нейкова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??