В пламъци се къпе Люлин планина,
бавно слънцето когато се притулва
и рубинени дървета, виолетова трева -
залезът по нея всичко изрисува.
Бучинските къщи са така красиви,
в стъклата им прокрадват се последните лъчи
и магично идват часовете сини
с песните на хора, птици и щурци.
Първа е Вечерницата на небето,
Бонсови поляни се унасят в тоз сумрак,
Дупевица пули се над тях, дордето
облаци я взеха в нежната си пелена.