В пламъци се къпе Люлин планина,

бавно слънцето когато се притулва

и рубинени дървета, виолетова трева -

залезът по нея всичко изрисува.

Бучинските къщи са така красиви,

в стъклата им прокрадват се последните лъчи

и магично идват часовете сини

с песните на хора, птици и щурци.

Първа е Вечерницата на небето,

Бонсови поляни се унасят в тоз сумрак,

Дупевица пули се над тях, дордето

облаци я взеха в нежната си пелена.