Преминах през вас -

черни дни на страх и лудост...

Аз не паднах и не спряхте моя бяг,

една ръка на мъртъв

не хвана нозете ми!

Аз бягах,

препусках като подплашена кобила

и търсех някъде напред спасение,

в сигурни ръце се свила,

да намеря успокоение.

... Не ме прегърнаха ръцете,

да бягат измориха се нозете...

Спрях!

Спрях и се обърнах

- никого след мене няма,

моят страх е бил измама!

Почувствах...

не са ми нужни и ръцете...

в този миг от кобила се превърнах в цвете.