Преминах през вас -
черни дни на страх и лудост...
Аз не паднах и не спряхте моя бяг,
една ръка на мъртъв
не хвана нозете ми!
Аз бягах,
препусках като подплашена кобила
и търсех някъде напред спасение,
в сигурни ръце се свила,
да намеря успокоение.
... Не ме прегърнаха ръцете,
да бягат измориха се нозете...
Спрях!
Спрях и се обърнах
- никого след мене няма,
моят страх е бил измама!
Почувствах...
не са ми нужни и ръцете...
в този миг от кобила се превърнах в цвете.
© Natalie Всички права запазени