На славея по трелите звънтящи
нощта притваря влюбено очи.
Ах, колко ли сърца притихват спящи?!
Дали започва леко да вали...
А олеандърът разтваря чашки,
орлови нокти, плачещи върби -
сетивност ароматна. С малки крачки,
ах, тя към него тихичко върви...
Чертаят път по мъжките му устни
очите ѝ по-чисти от сълзи.
Прибира кичурите непослушни
ръката му... ах, как кръвта кипи... ...