jenyivanova (Jasmin)
227 3427
23 mar 2021, 19:26

Mademoiselle. C'est l'amour 

  Poesía » De amor
484 2 4

На славея по трелите звънтящи
нощта притваря влюбено очи.
Ах, колко ли сърца притихват спящи?!
Дали започва леко да вали...

А олеандърът разтваря чашки,
орлови нокти, плачещи върби -
сетивност ароматна. С малки крачки,
ах, тя към него тихичко върви...

Чертаят път по мъжките му устни
очите ѝ по-чисти от сълзи.
Прибира кичурите непослушни
ръката му... ах, как кръвта кипи...

- О, моля ви, мон шер, не говорете! -
на устните му нежно слага пръст. -
Сега нощта е наша, замълчете...
Ах, тежък е любовният ни кръст!

- Топят се като ягодово сладко
словата Ви изречени за мен...
О, може пак, мадам, да е за кратко
но искам ви. И в утрешния ден!

Епилог:
А утрото, за влюбени бесило,
ах, идва с аромат на полски хвощ...
Въздишка, ласка, рокля и ветрило...
О, как ще чакат следващата нощ!

P. S.:
Недопита... мълчи бутилка с "Хенеси",
Боже, те сякаш тръгнаха... от себе си!

 

Жени Иванова

© Jasmin Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Деа, Дарина, Краси, Валентин, благодаря ви, че прочетохте... не се отбивах напоследък често тук и се извинявам за късния отговор Имам много да наваксвам очевидно
    Гедеон, благодаря отделно за стихчето, развесели ме
  • о, мон шери.. жо тем амур... това е истински сладур - стихчето! развесели ме
  • Изящно
  • Жени!!!
Propuestas
: ??:??