Магиите не се развалят в полунощ;
развалят се със първото сбогуване,
когато мъката те среже като с нож,
когато е пропуснато целуване.
Когато слънчевият лъч блести
върху гърба на щастие, което си отива,
магията стопява се в искри,
пламти с бенгалски огън,
съска и пращи,
като настъпен спомен,
който още жив е.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up
Публикувано във:
Сп. Простори бр. 1 2012 с.8
Алманах Нова българска литература; Поезия 2018, с. 241