2 ago 2008, 8:04  

Магиите 

  Poesía » Otra
807 0 5
Магиите не се развалят в полунощ;
развалят се със първото сбогуване,
когато мъката те среже като с нож,
когато е пропуснато целуване.
Когато слънчевият лъч блести
върху гърба на щастие, което си отива,
магията стопява се в искри,
пламти с бенгалски огън,
съска и пращи,
като настъпен спомен,
който още жив е.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Публикувано във:

 

Сп. Простори бр. 1 2012 с.8

 

Алманах Нова българска литература; Поезия 2018, с. 241

Propuestas
: ??:??