Aug 28, 2008, 12:23 PM

Магистрати 

  Poetry » Phylosophy
452 0 3

Най-замислено премислят.

Еднооко смятат

на хиляда половината,

корена квадратен.

Служат, слушат.

Дали клетва.

Глухи за камбаната.

А в най-малката ни клетка,

въздухът го няма.

Те са важни,

те са книжни.

Нямат ръкавели,

но са горди в тези тоги -

алени шинели.

Калиграфски, с чисти длани

пишат резолюции.

А пък нощем под юргана

будят се с полюции.

© Христина Комаревска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??