28 авг. 2008 г., 12:23

Магистрати 

  Поэзия » Философская
455 0 3

Най-замислено премислят.

Еднооко смятат

на хиляда половината,

корена квадратен.

Служат, слушат.

Дали клетва.

Глухи за камбаната.

А в най-малката ни клетка,

въздухът го няма.

Те са важни,

те са книжни.

Нямат ръкавели,

но са горди в тези тоги -

алени шинели.

Калиграфски, с чисти длани

пишат резолюции.

А пък нощем под юргана

будят се с полюции.

© Христина Комаревска Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??