Откъсни ми от облака късче мъгла!
От дъгата венец оплети ми!
Сред небето, извезано от светлина,
отведи ме и там потопи ме!
Тъй ли много днес искам? Кажи ми?! Дори
сняг навън да вали, вдъхновена,
ти, любов, ще ме милваш с топли очи -
най-реална, но неприземена!
Любовта тържествува, когато си с мен,
с глас се смее - задъхана, бяла!
В листопади от злато е светът потопен,
през които към мен си вървяла!