28 oct 2010, 19:15

Магия 

  Poesía » De amor
870 0 9
Откъсни ми от облака късче мъгла!
От дъгата венец оплети ми!
Сред небето, извезано от светлина,
отведи ме и там потопи ме!
Тъй ли много днес искам? Кажи ми?! Дори
сняг навън да вали, вдъхновена,
ти, любов, ще ме милваш с топли очи -
най-реална, но неприземена!
Любовта тържествува, когато си с мен,
с глас се смее - задъхана, бяла!
В листопади от злато е светът потопен,
през които към мен си вървяла!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??