Dec 20, 2007, 1:04 PM

Май 

  Poetry » Love
577 0 1

 

Май

Краят на червената рокля

ще бъде копринена милувка

за мраморните стълби.

А краката ще стъпват спокойно,

най-сетне свободни

от тесните обувки.

И когато горещото ми тяло

се отпусне върху белия плат,

ти ще видиш как светят

очите ми в тъмното.

И без да те моля,

ще легнеш до мен!

Очите ще бъдат

два чифта светулки,

които се гонят из мрака.

Единствено рецепторите

на тялото

ще усещат случката 

в стаята.

А когато от прическата

останат само куп

разрошени кичури.

И двамата ще знаем

защо се обичаме!

 

© Мария Чонова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??