Май
Краят на червената рокля
ще бъде копринена милувка
за мраморните стълби.
А краката ще стъпват спокойно,
най-сетне свободни
от тесните обувки.
И когато горещото ми тяло
се отпусне върху белия плат,
ти ще видиш как светят
очите ми в тъмното.
И без да те моля,
ще легнеш до мен!
Очите ще бъдат
два чифта светулки,
които се гонят из мрака.
Единствено рецепторите
на тялото
ще усещат случката
в стаята.
А когато от прическата
останат само куп
разрошени кичури.
И двамата ще знаем
защо се обичаме!
© Мария Чонова Все права защищены