Май само ние се променяме

Dec 8, 2009, 10:48 AM 2020-12-08T08:07:13+02:00

Poetry » Other

866 0 7

Боли, когато се заровиш в прашни спомени!

О, как боли!

Като с пирон убождане!

И сякаш паднала греда върху главата!

Завтъкваш във очите си надежда,

че всичко щяло да се промени!

Усещаш,

сред изтърбушените вещи,

за които дори крадците не желаят да замръкнат,

че времето летяло уж, а си стои едно и също.

Публикувано във:

Публикувано в сп. Простори (2011) бр. 1

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Уенди (Бианка Габровска)

2009-12-12T10:49:04+02:00

Така е... Пишеш много силно.
враната (Маргарита Василева)

2009-12-10T09:19:46+02:00

...!
ivanleko91 (Ангел Колев)

2009-12-09T10:43:59+02:00

Хубаво стихче си написала!
Бодна ме...като с пирон!
Laska (Ласка Александрова)

2009-12-08T19:49:33+02:00

... освен нас

поздрав!
inakrein (Илияна Каракочева)

2009-12-08T19:44:43+02:00

Тъжната красота на спомените... вплетени като идея в добър стих. Допадна ми, макар наистина да ме натъжи. Но има добра поезия и недобра. А написаното определено е от добрите стихове.
Поздрав!
Жулли (Юлия Димитрова)

2009-12-08T16:04:12+02:00

Времето не съществува! Измислили сме си го...
rudin (Иван Христов)

2009-12-08T14:45:09+02:00

И аз! Поздравче!*