Май само ние се променяме

8 dic 2009, 10:48 2020-12-08T08:07:13+02:00

Poesía » Otra

856 0 7

Боли, когато се заровиш в прашни спомени!

О, как боли!

Като с пирон убождане!

И сякаш паднала греда върху главата!

Завтъкваш във очите си надежда,

че всичко щяло да се промени!

Усещаш,

сред изтърбушените вещи,

за които дори крадците не желаят да замръкнат,

че времето летяло уж, а си стои едно и също.

Публикувано във:

Публикувано в сп. Простори (2011) бр. 1

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Уенди (Бианка Габровска)

2009-12-12T10:49:04+02:00

Така е... Пишеш много силно.
враната (Маргарита Василева)

2009-12-10T09:19:46+02:00

...!
ivanleko91 (Ангел Колев)

2009-12-09T10:43:59+02:00

Хубаво стихче си написала!
Бодна ме...като с пирон!
Laska (Ласка Александрова)

2009-12-08T19:49:33+02:00

... освен нас

поздрав!
inakrein (Илияна Каракочева)

2009-12-08T19:44:43+02:00

Тъжната красота на спомените... вплетени като идея в добър стих. Допадна ми, макар наистина да ме натъжи. Но има добра поезия и недобра. А написаното определено е от добрите стихове.
Поздрав!
Жулли (Юлия Димитрова)

2009-12-08T16:04:12+02:00

Времето не съществува! Измислили сме си го...
rudin (Иван Христов)

2009-12-08T14:45:09+02:00

И аз! Поздравче!*