Май свърши ми се времето за чакане
Май свърши ми се времето за чакане
и под забралото се спуска здрачът,
и идеалът светъл неоплакан е,
че рицарите никога не плачат.
Все чакам на турнир да ме повикат а,
плебеите дюдюкат и се смеят.
Сърцето ми е на върха на пиката,
противникът – картонен, а и змеят.
И принцът май съвсем профанизиран е,
слугините от кухнята го гонят.
И става вече труден за намиране,
обикновено идва само конят.
И тръгвам да намеря две-три мелници,
а Санчо с Дулсинея запиля се,
че в приказка за слепи и безделници
да си живуркам хич не съм съгласен...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря ви! Хм, Слънчево зайче, знаеш ли колко грижи изисква един кон? Почти колкото една принцеса. Да му мислят принцовете.
-
И конят не идва вече🤣 - това в кръга на шегата, иначе - чудесно, както винаги! Ненадмината си, Наде❤️
-
Много е хубаво, Наде!
А поантата е разкош! -
Дулсинея или мелници - туй е въпросът!
Поздравления, Наде! -
Хубавото си е хубаво, неможе да се отрече! Браво, Наде!
-
Цялото стихотворение и изтъкано от един присмехулен, шибащ лекичко
тон, но поантата е направо върхът! Поздравявам те, прекраснице!👍💖
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
