22 сент. 2023 г., 06:32
Май свърши ми се времето за чакане
и под забралото се спуска здрачът,
и идеалът светъл неоплакан е,
че рицарите никога не плачат.
Все чакам на турнир да ме повикат а,
плебеите дюдюкат и се смеят.
Сърцето ми е на върха на пиката,
противникът – картонен, а и змеят.
И принцът май съвсем профанизиран е,
слугините от кухнята го гонят.
И става вече труден за намиране,
обикновено идва само конят. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация