just_serendipity (Симона)
3 0
Jan 18, 2008, 7:56 AM

Май такъв е животът? 

  Poetry » Other
670 0 4

Измореният ден си отива,

притъмнява небето, приспива града.

Изморена и тя у дома се прибира,

а вътре е тъмно - тишина, самота...

 

Любовни клетви слуша луната,

млада двойка гледат звездите,

а тя готви ядене от тишината...

Миризма на вкусно, и на самотата на сълзите...

 

Някъде далече музика звучи

и както готвеше за него и го чакаше, разбра,

че в тишината, даже любовта мълчи...

Ей така, тихо, момичето стана жена...

 

© Симона All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??