Измореният ден си отива,
притъмнява небето, приспива града.
Изморена и тя у дома се прибира,
а вътре е тъмно - тишина, самота...
Любовни клетви слуша луната,
млада двойка гледат звездите,
а тя готви ядене от тишината...
Миризма на вкусно, и на самотата на сълзите...
Някъде далече музика звучи
и както готвеше за него и го чакаше, разбра,
че в тишината, даже любовта мълчи...
Ей така, тихо, момичето стана жена...