Oct 28, 2020, 9:35 AM  

Майчино 

  Poetry
319 6 13

Майка! Майка! На съд.

Ти видя ли я , Господи?

Рови в черния път

със бръсначи по кожата.

Влачи болка. И син-

да го хвърли на мишките.

Някой срича: "Амин",

втренчил поглед във нищото.

 

С пълен глас изкрещя:

" Бог е враг на човека!"

И Земята замря,

и се срути небето.

Заваляха сълзи,

в капки кръв се превърнаха -

тежки, като стрели

нужни, като насъщния.

Майка на колене!

Болка. Болка до костите!

Ръси пръст над дете.

Над детето си, Господи!

 

 

 

© Деница Гарелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря, Дани!
  • И тук респект за чувствителността към другите, пресъздадено въздействащо.
    👏💜
  • Дани, благодаря!
  • Дени, бях тук...прочетох само веднъж. Много е високо момиче!
  • Благодаря!
  • Силно и човешко.
    Поздравявам те.
  • Благодаря ви!
  • Сетих се за една случка от детството си. Вървях по “Фердинандова” в Бургас, когато видях как една жена се подхлъзна и падна, на излизане от сладкарницата. Жената лежеше на тротоара, а до нея имаше дете на 4-5 години. Момченцето не спираше да повтаря: “Мамо! Мамо!”, а хората ги подминаваха, изглежда бързаха за някъде. Подминах и аз. И се почувствах ужасно, заради всички тях, и заради себе си. След няколко метра се обърнах и видях как жената бавно се изправя, хваща момченцето за ръката и тръгва. А хората продължаваха да вървят и да бързат, и нищо не се беше случило.

    Това е коментар точно по темата.
  • Дени! 😢
  • Толкова изстрадано по човешкому...
  • Тук се мълчи...
  • Деа ❤️
  • Дени...тово тежи, много тежи...и толкова сила трябва, за да се напише...
Random works
: ??:??