Майка
Очите ти изтекоха по него.
Пресъхнаха от сълзи. Потъмняха.
И все нататък, към вратата гледат,
с надеждата да се отворят плахо.
И той да влезе. Да ти се усмихне.
Да се стопиш в прегръдката синовна.
Щастливо отмаляла да притихнеш,
без майчиното чувство за виновност.
Но няма никой. Къщата е празна.
Сърцето пусто. Точно като нея.
Усещаш самотата като спазъм ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up