20 нояб. 2013 г., 20:24

Майка 

  Поэзия » Философская
743 0 3
Майка
Очите ти изтекоха по него.
Пресъхнаха от сълзи. Потъмняха.
И все нататък, към вратата гледат,
с надеждата да се отворят плахо.
И той да влезе. Да ти се усмихне.
Да се стопиш в прегръдката синовна.
Щастливо отмаляла да притихнеш,
без майчиното чувство за виновност.
Но няма никой. Къщата е празна.
Сърцето пусто. Точно като нея.
Усещаш самотата като спазъм ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Калчев Все права защищены

Предложения
: ??:??