Майка

May 11, 2019, 3:32 PM

Poetry

5.0 / 11

825 7 20

Глухо пукат съчките и огън
пак насън безмилостно ме мами
да нагазя в черното, но колчем
плахо коленете си изправя
чувам благо изворче да гука
в скута ми и сила да набира,
но гората тъй е пълна с клопки,
че не смятам даже да избирам,
а се втурвам лудо през съня си
да се върна, дъх да си поема,
в шепи да го нося,да го топля,
докато по стръмното подеме.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Random works

"Мирише на звезди"
Waves ..

I close my eyes, I see it all I watch the ships coming to shore I smell the salt. I feel the breeze ...
Ded. Imm.

Have you ever Tried to find The reason Why we love? Is it… ......
Storm

The perfect storm approaches, pulls the strings, my strings. I walk a path, light torches. The storm...

More works »