laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
Aug 25, 2013, 5:28 PM

Майките 

  Poetry » Other
537 0 4

                                                                       На майките на починалите ми съученици

 

Когато ги срещна, очите избягвам,

в тях няма живот и надежда.

И нещо душù  ме, коварно ме стяга –

все спомени, както изглежда.

 

Вървят си полека, замислено кимат,

в скръбта си съвсем се  смаляват.

Те  виждат навярно, до мене на чина

децата им как оживяват.

 

Чрез мене се връщат в онези години –

с децата им бяхме щастливи...

Наум промълвяват си: „Дъще и сине,

та ваш′те връстници са живи!”

 

Боли настървено, не питайте колко...

Как ще ми се да ги прегърна,

да пия до дъно от тяхната болка,

децата им живи да върна.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??