laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
25.08.2013 г., 17:28 ч.

Майките 

  Поезия » Друга
535 0 4

                                                                       На майките на починалите ми съученици

 

Когато ги срещна, очите избягвам,

в тях няма живот и надежда.

И нещо душù  ме, коварно ме стяга –

все спомени, както изглежда.

 

Вървят си полека, замислено кимат,

в скръбта си съвсем се  смаляват.

Те  виждат навярно, до мене на чина

децата им как оживяват.

 

Чрез мене се връщат в онези години –

с децата им бяхме щастливи...

Наум промълвяват си: „Дъще и сине,

та ваш′те връстници са живи!”

 

Боли настървено, не питайте колко...

Как ще ми се да ги прегърна,

да пия до дъно от тяхната болка,

децата им живи да върна.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??