tanq_mezeva (Таня Мезева)
1600 21359
Mar 31, 2014, 12:24 AM

Майките самотници 

  Poetry » Other
697 1 4

Майките самотници... сме болка,
пропила се дълбоко в същността.
Тя пареща е, сгърчена е топка,
просмукана от мъка и тъга.
Пулсираща едва, едва вселена,
живяла някога във древността,
сега е спомен. Тихо спотаена
надеждица за слънчева зора.
Когато пак ще се роди усмивка.
Кошмарът ще превърне в светлина.
Смъртта ще спре ехидно да се киска,
изтръгнала жестоката вина.
Във вяра се превръща всяка мисъл,
поела път към рожбите сега,
че Бог е справедлив, и е орисал
след век дори да срещнем милостта.

© Таня Мезева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??